И в този следобед със цвят на ръжда
не ми е до болни любови.
Оставям си мислите вън под дъжда —
тежат като буца олово.
Събувам случайния спомен за нас,
на чистия дом не приляга.
Поглеждам те в профил (отвикнах в анфас)
и в своя се скривам веднага.
В душите е хлад, като в есенен ден.
Телата са два силуета —
в теб дреме Ромео, до смърт отегчен.
А в мен тихо спи Жулиета. ...