27 мар. 2022 г., 19:24  

Разказва семейното легло 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 13
1374 5 15
Широко съм три мъжки педи само.
Прегърнати, на мене спяхте нощем.
Възглавница бе неговото рамо
и за мечти намирах място – още!
Аз виждах как завивката обгръща
спокойно двама, плътно ви завива.
Ваш дом бе стаята от чужда къща,
но в нея бяхте толкова щастливи.
Детето ли живота преобърна?
В душата слънчев ъгъл му избрахте.
То с бебешкия плач, уви, не върна
това, което преди него бяхте. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

И в този следобед със цвят на ръжда
не ми е до болни любови.
Оставям си мислите вън под дъжда —
тежат като буца олово.
Събувам случайния спомен за нас, ...
  855  12  28 
Предложения
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...

Ещё произведения »