pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16820
27 мар. 2022 г., 19:24  

Разказва семейното легло 

  Поэзия » Любовная
884 5 15

Широко съм три мъжки педи само.

Прегърнати, на мене спяхте нощем.

Възглавница бе неговото рамо

и за мечти намирах място – още!

Аз виждах как завивката обгръща

спокойно двама, плътно ви завива.

Ваш дом бе стаята от чужда къща,

но в нея бяхте толкова щастливи.

Детето ли живота преобърна?

В душата слънчев ъгъл му избрахте.

То с бебешкия плач, уви, не върна

това, което преди него бяхте.

И рамото започна да убива,

въртяхте се, за вас бях вече тясно.

Пастелна грижа изрисува в сиво

лицето на деня. Кристално ясен

бе изборът мъжът да купи спалня.

Домът – най-сетне ваш – това изисква.

И в лустрото на новата реалност

не знаех моя милост как се вписва.

Поставихте ме в кухнята, да може

и някой гост случаен да преспива.

Аз в нощите безгласно се тревожех

какво от обичта е още живо.

Дочух ви да се карате. Порасна

и излетя от родното огнище

синът ви. Дом за двама търси – тясен,

но в който никой да не пречи с нищо.

В легло широко се заспива трудно.

Тежат му мислите от двата края.

Забравихте какво е да целунеш

тревогата на другия. Безкраен

е писъкът на нощните секунди,

минутите са кървави крушета.

Легнете пак на мен, ако сте будни,

за вашата любов да ви подсетя.

И точката на допир потърсете.

Запомних как не можехте без нея.

Не съм учител ваш, но позволете

аз с чувства пак сърцата ви да сгрея.

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Нашата болна любов
daizy-crazy (Пепа Петрунова) daizy-crazy
Поэзия » Другая
И в този следобед със цвят на ръжда
не ми е до болни любови.
Оставям си мислите вън под дъжда —
тежат като буца олово.
Събувам случайния спомен за нас, ...
  693  12  28 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Любопитно е, наистина, какво ли бихме научили от семейните легла, ако решат да се разприказват!🤣
    Пепи, благодаря ти!😍
  • Добре, че повечето легла не могат да говорят 🤐
  • Дочух аз този разказ на леглото, затова реших и на вас да го разкажа в стих. Нашето поколение беше по-близо до старите ценности и знаеше какво да жертва, за да ги спаси. Благодаря, че намина и коментира, Руми!🌷
  • Матраци, дюшеци, пружини- ограничения. От- до! Завивка в начало една, а после всеки със своя. Сега всеки дори си има стая своя! А в стари години земята е била и легло и завивка и дом. И обич е имало не е било нужно раздяла! Едно легло, колко работи казва!
  • Винаги намираш добри думи за написаното от мен, Светличка.Радва ме постоянството, с което ме четеш и, че темите те вълнуват.
    Прегръщам те!😍
  • Чувала бях, че у дома и стените помагат, но твоето легло на любовта ме остави без думи. Ще се връщам отново да си го припомням. 💕
  • Животът ни дава разнообразие от теми. А ние трябва да ги развием на белия лист с умението, което притежаваме. Много ви се зарадвах, Деа и Роси! Благодаря ви, момичета!😍❤️🌹
  • Настръхнах! Като филм пред очите ми премина. Ежедневието, проблемите, еднообразието убиват любовта. Колко малко му трябва на щастието, а колко глупаво го губим. Много хубав стих, Мари! Наистина ти се възхищавам!
  • Усмихна ме...спомени, спомени...
    Много хубаво си го написала. Браво!
  • В коментарите ви има прилив на подкрепа и приятелско съпреживяване към разказаното.
    Благодаря ви, Тони и Младене!😍
  • Възхитително пишеш, Мария!
  • Всички емоции, които изпитва душата ти си ги отразила. Хареса ми поредния ти стих, Мария. Поздравления!
  • Мило ми стана, че ви видях под новото ми стихотворение, приятели!
    Благодаря ви сърдечно, Наде и Нинка!💕
  • Много добре се е получило, Мари! Ако вещите можеха да говорят...
  • Когато печелиш, всъщност губиш. А животът е просто нещо - глътка въздух, шепичка слънчеви лъчи и любим човек... Това е. С къщи, коли, пари, не е дошъл и не си е отишъл никой. Разфилософства ме, Марийче.
Предложения
: ??:??