14 авг. 2014 г., 10:52

Нашата драма

519 0 5

На твойто рама да поплача,

във твоя свят да се вселя.

Не искам болката да влача,

не мога да се веселя.

 

Не искам теб да те загубя

и сам да бъда насред път.

И сам косата си да скубя,

кога делиме нашта плът.

 

Различен краят е за двама.

Различен - любеният цвят.

Това е всъщност наш'та драма:

различно любим този свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Приятели!Трогнат съм от Вашето внимание, коментарии и оценки!Желая Ви хубав творчески ден!
  • Наистина е голяма драмата...
    Само да не беше истина
    Допадна ми много!
  • Присъединявам се към Санвали, Никола! Тя е мъдра, красива и древна душа, която ме възхищава искрено. Тя е права, но и ти също си прав.
    Защото любовта е донякъде и coincidentia oppositorum.

    Поздравление за хубавия стих, който оценявам с най-висока оценка!: Мисана
  • Поздрави, Никола!

    Тъжно е да да имаш различен свят с любимия.
  • Много искрен и силно докосващ сърцето, елегичен стих!
    ПОЗДРАВИ!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...