14 авг. 2014 г., 10:52

Нашата драма

521 0 5

На твойто рама да поплача,

във твоя свят да се вселя.

Не искам болката да влача,

не мога да се веселя.

 

Не искам теб да те загубя

и сам да бъда насред път.

И сам косата си да скубя,

кога делиме нашта плът.

 

Различен краят е за двама.

Различен - любеният цвят.

Това е всъщност наш'та драма:

различно любим този свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Приятели!Трогнат съм от Вашето внимание, коментарии и оценки!Желая Ви хубав творчески ден!
  • Наистина е голяма драмата...
    Само да не беше истина
    Допадна ми много!
  • Присъединявам се към Санвали, Никола! Тя е мъдра, красива и древна душа, която ме възхищава искрено. Тя е права, но и ти също си прав.
    Защото любовта е донякъде и coincidentia oppositorum.

    Поздравление за хубавия стих, който оценявам с най-висока оценка!: Мисана
  • Поздрави, Никола!

    Тъжно е да да имаш различен свят с любимия.
  • Много искрен и силно докосващ сърцето, елегичен стих!
    ПОЗДРАВИ!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...