На твойто рама да поплача,
във твоя свят да се вселя.
Не искам болката да влача,
не мога да се веселя.
Не искам теб да те загубя
и сам да бъда насред път.
И сам косата си да скубя,
кога делиме нашта плът.
Различен краят е за двама.
Различен - любеният цвят.
Това е всъщност наш'та драма:
различно любим този свят.
© Никола Апостолов All rights reserved.