14.08.2014 г., 10:52

Нашата драма

516 0 5

На твойто рама да поплача,

във твоя свят да се вселя.

Не искам болката да влача,

не мога да се веселя.

 

Не искам теб да те загубя

и сам да бъда насред път.

И сам косата си да скубя,

кога делиме нашта плът.

 

Различен краят е за двама.

Различен - любеният цвят.

Това е всъщност наш'та драма:

различно любим този свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели!Трогнат съм от Вашето внимание, коментарии и оценки!Желая Ви хубав творчески ден!
  • Наистина е голяма драмата...
    Само да не беше истина
    Допадна ми много!
  • Присъединявам се към Санвали, Никола! Тя е мъдра, красива и древна душа, която ме възхищава искрено. Тя е права, но и ти също си прав.
    Защото любовта е донякъде и coincidentia oppositorum.

    Поздравление за хубавия стих, който оценявам с най-висока оценка!: Мисана
  • Поздрави, Никола!

    Тъжно е да да имаш различен свят с любимия.
  • Много искрен и силно докосващ сърцето, елегичен стих!
    ПОЗДРАВИ!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...