28 нояб. 2009 г., 13:43

Нашата книга

774 0 2

Има моменти, когато

ми се чете нещо стойностно

и не за красива принцеса

и принца - безпаметно влюбен,

а нещо - на опит богато -

до болка изстрадана истина...

Изваждам от шкафа тогава

книга - отдавна захвърлена,

забравена, но пък единствена,

по средата със кървава рана.

На места е някак неясно,

а почеркът - леко заличен,

а ето там, във ъгъла отдясно,

има снимка, може би на мен...

А другият герой във книгата

силно напомня за теб -

непонасящ на живота сивото,

сред първите - винаги отпред!

Отричащ жестоката истина,

че има прегради за нас,

реалност - едничка-единствена,

че влюбен си в своето Аз...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми стиха ти, Деси!
    Истински е...и пак ще си мечтаем!

    Привет!
  • А когато на мен ми се чете нещо хубаво чета твоите стихчета

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...