28 нояб. 2009 г., 13:43

Нашата книга

775 0 2

Има моменти, когато

ми се чете нещо стойностно

и не за красива принцеса

и принца - безпаметно влюбен,

а нещо - на опит богато -

до болка изстрадана истина...

Изваждам от шкафа тогава

книга - отдавна захвърлена,

забравена, но пък единствена,

по средата със кървава рана.

На места е някак неясно,

а почеркът - леко заличен,

а ето там, във ъгъла отдясно,

има снимка, може би на мен...

А другият герой във книгата

силно напомня за теб -

непонасящ на живота сивото,

сред първите - винаги отпред!

Отричащ жестоката истина,

че има прегради за нас,

реалност - едничка-единствена,

че влюбен си в своето Аз...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми стиха ти, Деси!
    Истински е...и пак ще си мечтаем!

    Привет!
  • А когато на мен ми се чете нещо хубаво чета твоите стихчета

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...