Nov 28, 2009, 1:43 PM

Нашата книга

  Poetry » Other
770 0 2

Има моменти, когато

ми се чете нещо стойностно

и не за красива принцеса

и принца - безпаметно влюбен,

а нещо - на опит богато -

до болка изстрадана истина...

Изваждам от шкафа тогава

книга - отдавна захвърлена,

забравена, но пък единствена,

по средата със кървава рана.

На места е някак неясно,

а почеркът - леко заличен,

а ето там, във ъгъла отдясно,

има снимка, може би на мен...

А другият герой във книгата

силно напомня за теб -

непонасящ на живота сивото,

сред първите - винаги отпред!

Отричащ жестоката истина,

че има прегради за нас,

реалност - едничка-единствена,

че влюбен си в своето Аз...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми стиха ти, Деси!
    Истински е...и пак ще си мечтаем!

    Привет!
  • А когато на мен ми се чете нещо хубаво чета твоите стихчета

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...