Нашата книга

Nov 28, 2009, 1:43 PM

Poetry » Other

539 0 2

Има моменти, когато

ми се чете нещо стойностно

и не за красива принцеса

и принца - безпаметно влюбен,

а нещо - на опит богато -

до болка изстрадана истина...

Изваждам от шкафа тогава

книга - отдавна захвърлена,

забравена, но пък единствена,

по средата със кървава рана.

На места е някак неясно,

а почеркът - леко заличен,

а ето там, във ъгъла отдясно,

има снимка, може би на мен...

А другият герой във книгата

силно напомня за теб -

непонасящ на живота сивото,

сред първите - винаги отпред!

Отричащ жестоката истина,

че има прегради за нас,

реалност - едничка-единствена,

че влюбен си в своето Аз...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-11-29T17:08:50+02:00

Хареса ми стиха ти, Деси!
Истински е...и пак ще си мечтаем!

Привет!
vanesa_crazy (Ванеса)

2009-11-29T17:05:36+02:00

А когато на мен ми се чете нещо хубаво чета твоите стихчета