11 дек. 2007 г., 07:30

Нашата среща последна

842 0 7
НАШАТА СРЕЩА ПОСЛЕДНА

На масата съм сам в ресторанта,
а бутилка вино с две чаши поръчах.
Ти едва ли ще дойдеш на тази среща последна,
но все пак поръчка за двама направих.
Сервитьорът налива ми първата чаша
и учудено гледа към празния стол.
- Налей и на нея, приятел!
Знам, че тя няма да дойде,
но не обичам да пия сам.
Цигара си паля, макар че не пуша
и дърпам с наслада от отровния дим.
Чашата вдигам и в твоята леко я чуквам,
а после я пресушавам на екс.
Наливам си друга, а след нея още една
и помирисвам червената роза,
която никога не ще ти подаря.
Ето, отпивам и последната глътка
от бутилката вино
на нашата среща последна,
на която ти не дойде.
Отсрещната чаша все още е пълна,
ненужната роза слагам във нея,
сметката плащам и отивам да спя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско Енев - РИМПО Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...