11 дек. 2007 г., 07:30

Нашата среща последна

836 0 7
НАШАТА СРЕЩА ПОСЛЕДНА

На масата съм сам в ресторанта,
а бутилка вино с две чаши поръчах.
Ти едва ли ще дойдеш на тази среща последна,
но все пак поръчка за двама направих.
Сервитьорът налива ми първата чаша
и учудено гледа към празния стол.
- Налей и на нея, приятел!
Знам, че тя няма да дойде,
но не обичам да пия сам.
Цигара си паля, макар че не пуша
и дърпам с наслада от отровния дим.
Чашата вдигам и в твоята леко я чуквам,
а после я пресушавам на екс.
Наливам си друга, а след нея още една
и помирисвам червената роза,
която никога не ще ти подаря.
Ето, отпивам и последната глътка
от бутилката вино
на нашата среща последна,
на която ти не дойде.
Отсрещната чаша все още е пълна,
ненужната роза слагам във нея,
сметката плащам и отивам да спя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско Енев - РИМПО Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...