Dec 11, 2007, 7:30 AM

Нашата среща последна

  Poetry » Love
834 0 7
НАШАТА СРЕЩА ПОСЛЕДНА

На масата съм сам в ресторанта,
а бутилка вино с две чаши поръчах.
Ти едва ли ще дойдеш на тази среща последна,
но все пак поръчка за двама направих.
Сервитьорът налива ми първата чаша
и учудено гледа към празния стол.
- Налей и на нея, приятел!
Знам, че тя няма да дойде,
но не обичам да пия сам.
Цигара си паля, макар че не пуша
и дърпам с наслада от отровния дим.
Чашата вдигам и в твоята леко я чуквам,
а после я пресушавам на екс.
Наливам си друга, а след нея още една
и помирисвам червената роза,
която никога не ще ти подаря.
Ето, отпивам и последната глътка
от бутилката вино
на нашата среща последна,
на която ти не дойде.
Отсрещната чаша все още е пълна,
ненужната роза слагам във нея,
сметката плащам и отивам да спя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...