18 нояб. 2008 г., 09:39
Денят преглътнат е до дъно.
Звезди се сурват в лятна вечер
и ето чудо! Тя, по тъмно,
почти богиня, ме посреща.
Походка, жест, очи открити.
Усмивка в зъбчета блести.
Сърцето бие във гърдите:
- Надежда има! Тя и Ти!
Тяло, лице, ръце - омая!
Вълшебно клати се полата
и всички тайни да узная
готов съм да продам душата... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация