Нашепват моите очи
Денят преглътнат е до дъно.
Звезди се сурват в лятна вечер
и ето чудо! Тя, по тъмно,
почти богиня, ме посреща.
Походка, жест, очи открити.
Усмивка в зъбчета блести.
Сърцето бие във гърдите:
- Надежда има! Тя и Ти!
Тяло, лице, ръце - омая!
Вълшебно клати се полата
и всички тайни да узная
готов съм да продам душата...
А Господ е работил страстно
за съвършеното създание!
Тя толко мила и прекрасна,
аз онемял в мечта страдание...
Тя се усмихва. Аз съм в ступор.
Въпросите в очи се давят
и влюбен поглед, тъй от упор,
следи по мозъка оставя...
Главата от мечти бръмчи,
а тя не знае как обичам...
Нашепват моите очи,
че искам бавно да събличам.
© Красимир Дяков All rights reserved.
