7 дек. 2007 г., 19:24

Нашите грешки

707 0 6

Чувството на любов, на самота и мъка

на празнота, тъга и болка

и всички онези сълзи,

които несъзнателно ми причини.

Знам, че не искаше така да става,

но понякога така се получава,

да се разделим и тъжим от свой грешки

и да се обичаме човешки.

Вината беше в двама ни, разбрах,

но все пак късно го осъзнах

и исках аз да върна чувството красиво,

за да не остане сърцето отново сиво.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз се усмихвам и то много често но понякога когато ми е някак криво се получават тези стихчета,а когато ми е много тъжно напрово ми иде да не спирам да пиша...Благодаря!
  • Усмихни се , мила Валентина!
    Мене като ми е тъжно пиша най-красивите си стихове,
    а колко ми е тъжно , не ме питай...С много обич за теб.
  • Благодаря!
  • И аз мисля че е така Но все пак единия от двамата винаги ще е с повече вина.Благодаря
  • Цитат:" По-добре да се разделиме честно, отколкото с безброй лъжи..."

    Поздрави!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....