7 дек. 2007 г., 19:24

Нашите грешки 

  Поэзия » Любовная
554 0 6

Чувството на любов, на самота и мъка

на празнота, тъга и болка

и всички онези сълзи,

които несъзнателно ми причини.

Знам, че не искаше така да става,

но понякога така се получава,

да се разделим и тъжим от свой грешки

и да се обичаме човешки.

Вината беше в двама ни, разбрах,

но все пак късно го осъзнах

и исках аз да върна чувството красиво,

за да не остане сърцето отново сиво.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз се усмихвам и то много често но понякога когато ми е някак криво се получават тези стихчета,а когато ми е много тъжно напрово ми иде да не спирам да пиша...Благодаря!
  • Усмихни се , мила Валентина!
    Мене като ми е тъжно пиша най-красивите си стихове,
    а колко ми е тъжно , не ме питай...С много обич за теб.
  • Благодаря!
  • И аз мисля че е така Но все пак единия от двамата винаги ще е с повече вина.Благодаря
  • Цитат:" По-добре да се разделиме честно, отколкото с безброй лъжи..."

    Поздрави!
  • За една раздяла, вина винаги имат двама.
Предложения
: ??:??