7 dic 2007, 19:24

Нашите грешки

706 0 6

Чувството на любов, на самота и мъка

на празнота, тъга и болка

и всички онези сълзи,

които несъзнателно ми причини.

Знам, че не искаше така да става,

но понякога така се получава,

да се разделим и тъжим от свой грешки

и да се обичаме човешки.

Вината беше в двама ни, разбрах,

но все пак късно го осъзнах

и исках аз да върна чувството красиво,

за да не остане сърцето отново сиво.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз се усмихвам и то много често но понякога когато ми е някак криво се получават тези стихчета,а когато ми е много тъжно напрово ми иде да не спирам да пиша...Благодаря!
  • Усмихни се , мила Валентина!
    Мене като ми е тъжно пиша най-красивите си стихове,
    а колко ми е тъжно , не ме питай...С много обич за теб.
  • Благодаря!
  • И аз мисля че е така Но все пак единия от двамата винаги ще е с повече вина.Благодаря
  • Цитат:" По-добре да се разделиме честно, отколкото с безброй лъжи..."

    Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....