Чувството на любов, на самота и мъка
на празнота, тъга и болка
и всички онези сълзи,
които несъзнателно ми причини.
Знам, че не искаше така да става,
но понякога така се получава,
да се разделим и тъжим от свой грешки
и да се обичаме човешки.
Вината беше в двама ни, разбрах,
но все пак късно го осъзнах
и исках аз да върна чувството красиво,
за да не остане сърцето отново сиво.
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.
Но все пак единия от двамата винаги ще е с повече вина.Благодаря 
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
