Чувството на любов, на самота и мъка
на празнота, тъга и болка
и всички онези сълзи,
които несъзнателно ми причини.
Знам, че не искаше така да става,
но понякога така се получава,
да се разделим и тъжим от свой грешки
и да се обичаме човешки.
Вината беше в двама ни, разбрах,
но все пак късно го осъзнах
и исках аз да върна чувството красиво,
за да не остане сърцето отново сиво.
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.
Но все пак единия от двамата винаги ще е с повече вина.Благодаря 
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
