Нашия час
В стаята ми малка на бюрото
седеше снимката ти в "моя кът"
и там до теб в захлас перото
описваше различния ни път.
Аз, влюбена в тебе до забрава,
погубена от всеки поглед твой,
прости ми, само споменът остава,
че някога ти бил си мой.
Дали в сънищата или в мечтите
те имах и се борих аз за нас,
дали ще се познаем и сред звездите,
когато настъпи и нашия час.
00:38ч
15.08.09г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Все права защищены
