love_dove (Надежда) love_dove (Надежда)
78
Aug 16, 2008, 1:11 PM

Нашия час

  Poetry » Love
776 0 3


В стаята ми малка на бюрото
седеше снимката ти в "моя кът"
и там до теб в захлас перото
описваше различния ни път.

Аз, влюбена в тебе до забрава,
погубена от всеки поглед твой,
прости ми, само споменът остава,
че някога ти бил си мой.

Дали в сънищата или в мечтите
те имах и се борих аз за нас,
дали ще се познаем и сред звездите,
когато настъпи и нашия час.

                                             00:38ч
                                             15.08.09г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0