Лорелай (Люляк)
109 142
4 июн. 2007 г., 16:35

Нашият театър 

  Поэзия
634 0 9

Нашият театър

Мразя всичко в тоя град.
Мразя даже всички хора.
Струва ми се малък тоя свят,
чак заспивам от умора.


Скучни са дори колите,
хранещи се със бензин.
И студени са жените,
тъпкащи се със хинин.


Скучна ми е всяка роля,
всяка част от таз игра.
Но играеме дори без воля,
спазваме и правила.


Всеки следва нова мода:
емо, метъл, чалга, рап.
Губим същността си, хора!
Губим даже своя хляб.


Храним се с медикаменти
кой от кой по-нов и чуден.
А сме смешни хора, смешни.
Но защо ли ви се чудя...


Ний сме тъй обикновени -
плачем смеем се, мълчим.
Ала в таз обикновеност
нещо чудно тук личи.


Имаме ужасен град,
покрай него ний - ужасни.
Страдаме във своя свят -
малък,ала тъй прекрасен...

© Люляк Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • черногледо, не ми харесва!
  • Ами такъв си е живота-хем лош,хем хубав,зависи от гледната точка.
    Поздрави за стиха
  • Неее,това е просто въображаем град.Въображаем за мен.Някой друг може наистина да възприема града си по този начин,но моя град си го харесвам =) Просто създавам една ежедневна ситуация,която може да се забележи на много места.
    Благодаря за мнението =)
  • И къде е толкоз "Ужасно"?
    Виждам, че намираш своето спасение в думите.
  • Много ми е познато това. При нас атмосверата е същата, всеки ден едни и същи лица. Поздрави за хубавия стих!!!
  • Доста жестоко започва, но е истински!
    Поздрави!
  • Браво!
  • Благодаря ти =)
  • Поздравления!Много хубав стих,мила!6!
Предложения
: ??:??