Нашият театър
Нашият театър
Мразя всичко в тоя град.
Мразя даже всички хора.
Струва ми се малък тоя свят,
чак заспивам от умора.
Скучни са дори колите,
хранещи се със бензин.
И студени са жените,
тъпкащи се със хинин.
Скучна ми е всяка роля,
всяка част от таз игра.
Но играеме дори без воля,
спазваме и правила.
Всеки следва нова мода:
емо, метъл, чалга, рап.
Губим същността си, хора!
Губим даже своя хляб.
Храним се с медикаменти
кой от кой по-нов и чуден.
А сме смешни хора, смешни.
Но защо ли ви се чудя...
Ний сме тъй обикновени -
плачем смеем се, мълчим.
Ала в таз обикновеност
нещо чудно тук личи.
Имаме ужасен град,
покрай него ний - ужасни.
Страдаме във своя свят -
малък,ала тъй прекрасен...
© Люляк All rights reserved.
