Самодива (Вики)
535 5962
27 июн. 2008 г., 16:56

Наследничка 

  Поэзия
842 0 17
Потайните усои в планината
колиба крият спретната една.
На билки и треви сред аромата
живеела гадателка сама.
Нарядко в този край човек минавал
да търси лек от старата жена -
била известна волята корава,
с която тя прогонва болестта.
Един ден ненадейно тук пристигна
красавица с разплакани очи.
До себе си тя искаше да стигне -
"коя съм" - само тихо промълви.
Със гневен поглед бабичката строга
(това не бе се случвало преди)
приседна уморено, в изнемога
и тежки думи почна да реди:

Какво се чудиш толкова, момиче!?
Не знаела! И как не го разбра!?
Огледай се и виж на кой приличаш!
На Слънцето си родна дъщеря.
Товар си наследила, хубавице,
но волята на светлия баща
докрай ще изпълняваш. Всяка птица
лети сама със своите крила.
В човешкия живот ти жар дарявай,
където минеш, пръскай светлина,
без обич нищо живо не оставяй,
с очите гледай, виждай със душа.
От хората награда не очаквай -
малцина твоя път ще разберат.
Знам, страх те е, дете. Не се оплаквай.
Ще трябва да прогонваш всеки мрак.
Това е. Не мисли си, че е лесно,
но силна си и знай - ще издържиш!
Сега си тръгвай - притъмнява вече.
По пътя си е време да вървиш!

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??