Потайните усои в планината колиба крият спретната една. На билки и треви сред аромата живеела гадателка сама. Нарядко в този край човек минавал да търси лек от старата жена - била известна волята корава, с която тя прогонва болестта. Един ден ненадейно тук пристигна красавица с разплакани очи. До себе си тя искаше да стигне - "коя съм" - само тихо промълви. Със гневен поглед бабичката строга (това не бе се случвало преди) приседна уморено, в изнемога и тежки думи почна да реди:
Какво се чудиш толкова, момиче!? Не знаела! И как не го разбра!? Огледай се и виж на кой приличаш! На Слънцето си родна дъщеря. Товар си наследила, хубавице, но волята на светлия баща докрай ще изпълняваш. Всяка птица лети сама със своите крила. В човешкия живот ти жар дарявай, където минеш, пръскай светлина, без обич нищо живо не оставяй, с очите гледай, виждай със душа. От хората награда не очаквай - малцина твоя път ще разберат. Знам, страх те е, дете. Не се оплаквай. Ще трябва да прогонваш всеки мрак. Това е. Не мисли си, че е лесно, но силна си и знай - ще издържиш! Сега си тръгвай - притъмнява вече. По пътя си е време да вървиш!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.