27.06.2008 г., 16:56

Наследничка

1K 0 17
Потайните усои в планината
колиба крият спретната една.
На билки и треви сред аромата
живеела гадателка сама.
Нарядко в този край човек минавал
да търси лек от старата жена -
била известна волята корава,
с която тя прогонва болестта.
Един ден ненадейно тук пристигна
красавица с разплакани очи.
До себе си тя искаше да стигне -
"коя съм" - само тихо промълви.
Със гневен поглед бабичката строга
(това не бе се случвало преди)
приседна уморено, в изнемога
и тежки думи почна да реди:

Какво се чудиш толкова, момиче!?
Не знаела! И как не го разбра!?
Огледай се и виж на кой приличаш!
На Слънцето си родна дъщеря.
Товар си наследила, хубавице,
но волята на светлия баща
докрай ще изпълняваш. Всяка птица
лети сама със своите крила.
В човешкия живот ти жар дарявай,
където минеш, пръскай светлина,
без обич нищо живо не оставяй,
с очите гледай, виждай със душа.
От хората награда не очаквай -
малцина твоя път ще разберат.
Знам, страх те е, дете. Не се оплаквай.
Ще трябва да прогонваш всеки мрак.
Това е. Не мисли си, че е лесно,
но силна си и знай - ще издържиш!
Сега си тръгвай - притъмнява вече.
По пътя си е време да вървиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....