27 jun 2008, 16:56

Наследничка

  Poesía
1K 0 17
Потайните усои в планината
колиба крият спретната една.
На билки и треви сред аромата
живеела гадателка сама.
Нарядко в този край човек минавал
да търси лек от старата жена -
била известна волята корава,
с която тя прогонва болестта.
Един ден ненадейно тук пристигна
красавица с разплакани очи.
До себе си тя искаше да стигне -
"коя съм" - само тихо промълви.
Със гневен поглед бабичката строга
(това не бе се случвало преди)
приседна уморено, в изнемога
и тежки думи почна да реди:

Какво се чудиш толкова, момиче!?
Не знаела! И как не го разбра!?
Огледай се и виж на кой приличаш!
На Слънцето си родна дъщеря.
Товар си наследила, хубавице,
но волята на светлия баща
докрай ще изпълняваш. Всяка птица
лети сама със своите крила.
В човешкия живот ти жар дарявай,
където минеш, пръскай светлина,
без обич нищо живо не оставяй,
с очите гледай, виждай със душа.
От хората награда не очаквай -
малцина твоя път ще разберат.
Знам, страх те е, дете. Не се оплаквай.
Ще трябва да прогонваш всеки мрак.
Това е. Не мисли си, че е лесно,
но силна си и знай - ще издържиш!
Сега си тръгвай - притъмнява вече.
По пътя си е време да вървиш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...