17 нояб. 2012 г., 15:03

Наследник съм на непокорен ген 

  Поэзия
553 0 1
Секундите ми станаха минути.
Ще станат ли те после часове?
Молитвите за работа, нечути,
висят като обесени мъже.
Само лабиринтът се надбягва
с устрема към изхода един.
Оплита ми надеждите за хляба
с целта да бъде непреодолим.
Не съм научен аз да се предавам.
Наследник съм на непокорен ген
и свойта цел до край ще отстоявам,
дори да се окажа победен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??