Секундите ми станаха минути.

Ще станат ли те после часове?

Молитвите за работа, нечути,

висят като обесени мъже.

Само лабиринтът се надбягва

с устрема към изхода един.

Оплита ми надеждите за хляба

с целта да бъде непреодолим.

Не съм научен аз да се предавам.

Наследник съм на непокорен ген

и свойта цел до край ще отстоявам,

дори да се окажа победен.

Не ще ме спрат заплетени проблеми.

Амбицията ми е остър нож.

Стоял съм пред какви ли не дилеми

и краят никога не е бил лош.

Как не понасям тази поговорка:

“Глава склонена, меч не я сече”.

Амбиция и хъс, какво пък толкова?

За пример взимам силните мъже!