Наследник съм на непокорен ген
Секундите ми станаха минути.
Ще станат ли те после часове?
Молитвите за работа, нечути,
висят като обесени мъже.
Само лабиринтът се надбягва
с устрема към изхода един.
Оплита ми надеждите за хляба
с целта да бъде непреодолим.
Не съм научен аз да се предавам.
Наследник съм на непокорен ген
и свойта цел до край ще отстоявам,
дори да се окажа победен.
Не ще ме спрат заплетени проблеми.
Амбицията ми е остър нож.
Стоял съм пред какви ли не дилеми
и краят никога не е бил лош.
Как не понасям тази поговорка:
“Глава склонена, меч не я сече”.
Амбиция и хъс, какво пък толкова?
За пример взимам силните мъже!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
