19 сент. 2007 г., 11:09

Наследство

659 0 3
Наследство

1. Бродски

“А тези хора живеят на земята. Нямат нищо друго. И за тях това е истинска мъка. Не само мъка – те нямат никакъв изход. В града няма да ги пуснат, а и да ги пуснат, какво ще правят те там? И какво им остава? Ето защо те и пият, и се пропиват, и се бият, и се колят. Тоест просто става разрушаване на личността. Защото и земята е разрушена.”

2. Събиране

Селяни бесуват
прашни, изпотени;
всеки тегли впрегнат своя житен клас.
Почернели псуват,
спират и се сменят,
викат, викат, викат със прегракнал глас.

Трупат и превързват
дланите издрани;
или просто трият в дрехите кръвта.
Във земята плюят,
спират и се хранят,
после пият много вино и вода.

После – хайде още,
още после – хайде!
Мръква, гръмва, идва с дъжд и вятър вечерта.
Дрехите събират
и за днес се спират,
и към село кретат във каруци и пеша.

3. Изваждане

Слез, бабо, долу във мазето,
запали си свещ, за да не паднеш в мрака,
напълни ми тая кана с вино,
но побързай, не ме карай да чакам.
Сетне, бабо, поседни при мене :
да ме гледаш, докато се храня,
уморен съм много тая вечер и със тебе
не искам да се занимавам; но ти не се радвай…
Само да започнеш пак със твойте
“чедо”, “гълъбче” и други дивотии,
знаеш, че ръката ми е тежка, бабо,
като нищо пак ще те пребия.
Искам да си тиха, че се дразня
вече от гласа ти неприятен само;
как можа така да оглушееш
и защо с това не стана ти и няма?
Колко би било добре тогава:
ще си седиш във твоя сенчест ъгъл,
ще доплиташ там каквото ти остана
и няма само да ти викам “Млъквай!”…
А сега – събирай масата след мене
и си лягай – утре с шутове да те не будя,
закуската я искам топла много рано,
че пак съм на полето, земята да скубя.
И да знаеш само, малко ти завиждам, бабо –
много станаха те, твоите години,
скоро тебе Бог от тук ще те извади,
но и аз ще му помогна, запомни го.

4. Бекет

И тази вечер старицата се заключва в своята стая, бавно сресва дългите си бели коси в тъмнината, ляга и заспива веднага. Сякаш за да се отдалечи по-бързо от дневните си страхове. Но и сънищата й не са по-приятни, затова и тя спи така неспокойно… На сутринта внукът й, погълнал набързо закуската си, тръгва към полето и пее.
Самюел Бекет пък беше казал : “Когато си до шия в лайна, не ти остава друго, освен да запееш.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стилиян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...