10 окт. 2017 г., 20:40

Наслука

1.3K 1 8

Залостени врати отварям!

Изгубени души помазвам!

Затворени очи целувам!

С грешните души лудувам!

Вещици обречени сънувам!

С обезумял бедуин танцувам!

Под дъгата със делфини плувам!

На босия цървулите си подарявам!

На гладно куче залъче подавам!

На угаснала жарава огън давам!

Безумеца в очите гледам!

На сирак монетка подарявам!

Тикам чужди бебета в количка!

 

Само чужди нокти аз не режа!

Вече няма да съм Охо-Бохо... таралежа!

 

 

Приключвам с римите до тука!

Водката ми свърши...

Пожелавам ви, приятели

... Наслука.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Манчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това си ти,Христо!!!Лееш се във всеки ред!!!
  • Приятели мой мили.. нищо не мога да сътворя ако не се отпусна с няколко чашета..Простете на бедния пияница, и ако може ме приемете такъв ..Обичам ви! ..Да, Анита ще повися и на въже обаче на Твоята нощница от твоята тераса.. Сбъркан съм знам това.. От вас горещо искам само да ме обичате .. Влади знам, че разбираш елементарните ми рими които всъщност казват толкова много.. Довереничке, благодаря за коментара.. съвършено права си да знаеш.. И, да Пепи бъркотия е голяма в моята глава слънчице. Благодаря ви Меги. Валя.. А, на Анабел съм обещал по-малко от литър вече да не пия .. хйхй
  • Ама, че бъркотия, Цъки!
  • Сега остава и да висиш на импровизирано въже, скалъпено от крачолите на пижамата ти на прстора на терасата и картинката ще е пълна... след бутилка водка...
  • Хареса ми, Христо!... Но без бутилката мисля, че поезията ти ще бъде още по - хубава! Поздрави!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...