10.10.2017 г., 20:40

Наслука

1.3K 1 8

Залостени врати отварям!

Изгубени души помазвам!

Затворени очи целувам!

С грешните души лудувам!

Вещици обречени сънувам!

С обезумял бедуин танцувам!

Под дъгата със делфини плувам!

На босия цървулите си подарявам!

На гладно куче залъче подавам!

На угаснала жарава огън давам!

Безумеца в очите гледам!

На сирак монетка подарявам!

Тикам чужди бебета в количка!

 

Само чужди нокти аз не режа!

Вече няма да съм Охо-Бохо... таралежа!

 

 

Приключвам с римите до тука!

Водката ми свърши...

Пожелавам ви, приятели

... Наслука.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това си ти,Христо!!!Лееш се във всеки ред!!!
  • Приятели мой мили.. нищо не мога да сътворя ако не се отпусна с няколко чашета..Простете на бедния пияница, и ако може ме приемете такъв ..Обичам ви! ..Да, Анита ще повися и на въже обаче на Твоята нощница от твоята тераса.. Сбъркан съм знам това.. От вас горещо искам само да ме обичате .. Влади знам, че разбираш елементарните ми рими които всъщност казват толкова много.. Довереничке, благодаря за коментара.. съвършено права си да знаеш.. И, да Пепи бъркотия е голяма в моята глава слънчице. Благодаря ви Меги. Валя.. А, на Анабел съм обещал по-малко от литър вече да не пия .. хйхй
  • Ама, че бъркотия, Цъки!
  • Сега остава и да висиш на импровизирано въже, скалъпено от крачолите на пижамата ти на прстора на терасата и картинката ще е пълна... след бутилка водка...
  • Хареса ми, Христо!... Но без бутилката мисля, че поезията ти ще бъде още по - хубава! Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....