10.10.2017 г., 20:40

Наслука

1.3K 1 8

Залостени врати отварям!

Изгубени души помазвам!

Затворени очи целувам!

С грешните души лудувам!

Вещици обречени сънувам!

С обезумял бедуин танцувам!

Под дъгата със делфини плувам!

На босия цървулите си подарявам!

На гладно куче залъче подавам!

На угаснала жарава огън давам!

Безумеца в очите гледам!

На сирак монетка подарявам!

Тикам чужди бебета в количка!

 

Само чужди нокти аз не режа!

Вече няма да съм Охо-Бохо... таралежа!

 

 

Приключвам с римите до тука!

Водката ми свърши...

Пожелавам ви, приятели

... Наслука.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това си ти,Христо!!!Лееш се във всеки ред!!!
  • Приятели мой мили.. нищо не мога да сътворя ако не се отпусна с няколко чашета..Простете на бедния пияница, и ако може ме приемете такъв ..Обичам ви! ..Да, Анита ще повися и на въже обаче на Твоята нощница от твоята тераса.. Сбъркан съм знам това.. От вас горещо искам само да ме обичате .. Влади знам, че разбираш елементарните ми рими които всъщност казват толкова много.. Довереничке, благодаря за коментара.. съвършено права си да знаеш.. И, да Пепи бъркотия е голяма в моята глава слънчице. Благодаря ви Меги. Валя.. А, на Анабел съм обещал по-малко от литър вече да не пия .. хйхй
  • Ама, че бъркотия, Цъки!
  • Сега остава и да висиш на импровизирано въже, скалъпено от крачолите на пижамата ти на прстора на терасата и картинката ще е пълна... след бутилка водка...
  • Хареса ми, Христо!... Но без бутилката мисля, че поезията ти ще бъде още по - хубава! Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....