29 авг. 2007 г., 00:25  

Настроение

1.6K 0 11



Настроение
¤
Целувам снимката, но няма дъх.
Даже... полъх няма.
Усещам дъб, покрит със мъх.
Усещам пролетна премяна.

Със две ръце обгърнат трудно.
Вековни клони. Сянка дива.
Спомен читав трепка чудно
и стъпва леко самодива...

Каква покоя! Как е тихо!
Вода ронлива кротко стене.
Не ми се връзва много стихът.
Мечтая, паднал на колене...
¤
Целувам снимката бездумен .
По финестрина ситно капе.
Валят години и лица безлунни.
Морето слънцето вечерно стапя...
¤
Каква покоя! Как е тихо!

7 July 2006, Намур, Атлантиk

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...