11 сент. 2004 г., 18:40

Настроение 

  Поэзия
1076 0 0
Дъждът вали и капчици безброй
потропват по прозореца отвън.
Почуквам нежно по клавишите
и сякаш се унасям - сладък сън.

Вали, аз свиря Лунната соната,
над мен е статуята на Бетховен
и всичко ме отнася от Земята
аз дишам волно, радостно, упойно


Стара Загора - 1971 г.

© Стелиана Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??