Настроение
Дъждът вали и капчици безброй
потропват по прозореца отвън.
Почуквам нежно по клавишите
и сякаш се унасям - сладък сън.
Вали, аз свиря Лунната соната,
над мен е статуята на Бетховен
и всичко ме отнася от Земята
аз дишам волно, радостно, упойно
Стара Загора - 1971 г.
потропват по прозореца отвън.
Почуквам нежно по клавишите
и сякаш се унасям - сладък сън.
Вали, аз свиря Лунната соната,
над мен е статуята на Бетховен
и всичко ме отнася от Земята
аз дишам волно, радостно, упойно
Стара Загора - 1971 г.
© Стелиана Атанасова All rights reserved.
