24 июл. 2011 г., 16:43

Настроение 

  Поэзия » Философская
472 0 0

На тераса просторни въжета

оплитат се в танц със шума

и звуци долитат в сюжета

на песен, родена в ума.

 

Усмихвам се болно и страшно

като покойник, предвидил смъртта,

потръпвам лениво, протяжно

и тръгвам на път към пръстта.

© Владимир Маринов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??