24 июл. 2011 г., 16:43

Настроение 

  Поэзия » Философская
509 0 0
На тераса просторни въжета
оплитат се в танц със шума
и звуци долитат в сюжета
на песен, родена в ума.
Усмихвам се болно и страшно
като покойник, предвидил смъртта,
потръпвам лениво, протяжно
и тръгвам на път към пръстта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Маринов Все права защищены

Предложения
: ??:??