Jul 24, 2011, 4:43 PM

Настроение 

  Poetry » Phylosophy
507 0 0
На тераса просторни въжета
оплитат се в танц със шума
и звуци долитат в сюжета
на песен, родена в ума.
Усмихвам се болно и страшно
като покойник, предвидил смъртта,
потръпвам лениво, протяжно
и тръгвам на път към пръстта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Маринов All rights reserved.

Random works
: ??:??