Настроение
622
0
0
На тераса просторни въжета
оплитат се в танц със шума
и звуци долитат в сюжета
на песен, родена в ума.
Усмихвам се болно и страшно
като покойник, предвидил смъртта,
потръпвам лениво, протяжно
и тръгвам на път към пръстта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Маринов Всички права запазени
