1 июл. 2012 г., 16:27

Настроение на "Белмекен"

475 0 0

 

Като затворник съм, далече от дома си...

Със завист гледам аз далечните гори.

Небето тежките си облаци навъси 

и затъмнява също, като призори.

 

Душата ми от самота остана празна.

От своя дом съм дълго разделен.

И всичко тука ми стана омразно...

Намразих хубавата база „Белмекен“!

 

О, не за туй, че базата е неудобна,

и работата ми че тука не върви...

От туй, че съм самотен, вече гледам злобно,

една носталгия във мене се роди!

 

Над всичко туй и времето сега ме мъчи.

Тъмнее пред очите ми. Ще завали!..

И мижитурка някаква пред мен се пъчи...

О, Боже Господи, от всичко ме спаси!

      20.06.1973г. База „Белмекен“

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...