Като затворник съм, далече от дома си...
Със завист гледам аз далечните гори.
Небето тежките си облаци навъси
и затъмнява също, като призори.
Душата ми от самота остана празна.
От своя дом съм дълго разделен.
И всичко тука ми стана омразно...
Намразих хубавата база „Белмекен“!
О, не за туй, че базата е неудобна,
и работата ми че тука не върви...
От туй, че съм самотен, вече гледам злобно,
една носталгия във мене се роди! ...