Jul 1, 2012, 4:27 PM

Настроение на "Белмекен"

472 0 0

 

Като затворник съм, далече от дома си...

Със завист гледам аз далечните гори.

Небето тежките си облаци навъси 

и затъмнява също, като призори.

 

Душата ми от самота остана празна.

От своя дом съм дълго разделен.

И всичко тука ми стана омразно...

Намразих хубавата база „Белмекен“!

 

О, не за туй, че базата е неудобна,

и работата ми че тука не върви...

От туй, че съм самотен, вече гледам злобно,

една носталгия във мене се роди!

 

Над всичко туй и времето сега ме мъчи.

Тъмнее пред очите ми. Ще завали!..

И мижитурка някаква пред мен се пъчи...

О, Боже Господи, от всичко ме спаси!

      20.06.1973г. База „Белмекен“

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...