Настроение на "Белмекен"
Като затворник съм, далече от дома си...
Със завист гледам аз далечните гори.
Небето тежките си облаци навъси
и затъмнява също, като призори.
Душата ми от самота остана празна.
От своя дом съм дълго разделен.
И всичко тука ми стана омразно...
Намразих хубавата база „Белмекен“!
О, не за туй, че базата е неудобна,
и работата ми че тука не върви...
От туй, че съм самотен, вече гледам злобно,
една носталгия във мене се роди!
Над всичко туй и времето сега ме мъчи.
Тъмнее пред очите ми. Ще завали!..
И мижитурка някаква пред мен се пъчи...
О, Боже Господи, от всичко ме спаси!
20.06.1973г. База „Белмекен“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени