1.07.2012 г., 16:27

Настроение на "Белмекен"

471 0 0

 

Като затворник съм, далече от дома си...

Със завист гледам аз далечните гори.

Небето тежките си облаци навъси 

и затъмнява също, като призори.

 

Душата ми от самота остана празна.

От своя дом съм дълго разделен.

И всичко тука ми стана омразно...

Намразих хубавата база „Белмекен“!

 

О, не за туй, че базата е неудобна,

и работата ми че тука не върви...

От туй, че съм самотен, вече гледам злобно,

една носталгия във мене се роди!

 

Над всичко туй и времето сега ме мъчи.

Тъмнее пред очите ми. Ще завали!..

И мижитурка някаква пред мен се пъчи...

О, Боже Господи, от всичко ме спаси!

      20.06.1973г. База „Белмекен“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...