Като затворник съм, далече от дома си...

Със завист гледам аз далечните гори.

Небето тежките си облаци навъси 

и затъмнява също, като призори.

Душата ми от самота остана празна.

От своя дом съм дълго разделен.

И всичко тука ми стана омразно...

Намразих хубавата база „Белмекен“!

О, не за туй, че базата е неудобна,

и работата ми че тука не върви...

От туй, че съм самотен, вече гледам злобно,

една носталгия във мене се роди!

Над всичко туй и времето сега ме мъчи.

Тъмнее пред очите ми. Ще завали!..

И мижитурка някаква пред мен се пъчи...

О, Боже Господи, от всичко ме спаси!

      20.06.1973г. База „Белмекен“