Насън...
Събудих ли те, мили? Не тъжи...
В съня ти тихо ще приседна,
ще попия с устни твоите сълзи,
ще те погаля... и ще те погледам.
На възглавницата, пълна със мечти,
ще прилегна, кичур ще оправя...
В сънищата, мили, ти плачи,
мъжката ти сила аз ще пазя.
И бръчките по милото лице
с пръсти ще опитам да изгладя,
умората от твоето сърце
ще взема с мен... и обич ще оставя.
Спи, любими! Аз съм пак при теб...
В сънищата твои аз ще идвам,
ще те целувам и ще ти оставям лек
за раните... със утрото ще си отивам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Паула Петрова Все права защищены
