20 июн. 2017 г., 20:08

natsukashii*

792 1 1

Аз и той сме любов, скрита на тавана.

Прашинки, пропили се с тъга,

стари книги, непрочетени отдавна,

събрали се в кашон, огризан по ръба.

Аз и той сме ненужна вещ, захвърлена

от някого в килера, покрита

с чаршаф от безразмерна тишина.

Слънцето упорито никога не ни

достига, спряно от избледнелите

завеси някога изпъстрени с цветя.

Аз и той сме вплетени паяжинно

на тавана, за да се спуснем по полилей,

осветявал някога нашите лица. А муха се

 чува да кръжи неизбежно към

 своята кроена от паяка съдба.

Аз и той сме се събрали в мириса на

нафталин, впил се в старите дядови сака,

неизхвърлените ни полариоидни снимки

се усмихват в кутията пълна с

пожълтели неизпратени писма.

Аз и той сме минало, таено, незабравено,

към което винаги се връщаме.

Останали сме само в олющеното

на непребоядисаната

скърцаща врата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Недописана Все права защищены

*natsukashii 懐かしい - една от трудно преведимите японски думи, която най-близко се превежда като носталгичното чувство, което придобиваш, когато се сетиш за нещо, отдавна останало в миналото. 
Пример: Чувствам се natsukashii, когато се върна на село, вървя по улиците и се сещам как съм играела на криеница с приятелите ми.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...