Аз и той сме любов, скрита на тавана.
Прашинки, пропили се с тъга,
стари книги, непрочетени отдавна,
събрали се в кашон, огризан по ръба.
Аз и той сме ненужна вещ, захвърлена
от някого в килера, покрита
с чаршаф от безразмерна тишина.
Слънцето упорито никога не ни
достига, спряно от избледнелите
завеси някога изпъстрени с цветя.
Аз и той сме вплетени паяжинно
на тавана, за да се спуснем по полилей,
осветявал някога нашите лица. А муха се
чува да кръжи неизбежно към
своята кроена от паяка съдба.
Аз и той сме се събрали в мириса на
нафталин, впил се в старите дядови сака,
неизхвърлените ни полариоидни снимки
се усмихват в кутията пълна с
пожълтели неизпратени писма.
Аз и той сме минало, таено, незабравено,
към което винаги се връщаме.
Останали сме само в олющеното
на непребоядисаната
скърцаща врата.
© Недописана Всички права запазени