natsukashii*

Аз и той сме любов, скрита на тавана.

Прашинки, пропили се с тъга,

стари книги, непрочетени отдавна,

събрали се в кашон, огризан по ръба.

Аз и той сме ненужна вещ, захвърлена

от някого в килера, покрита

с чаршаф от безразмерна тишина.

Слънцето упорито никога не ни

достига, спряно от избледнелите

завеси някога изпъстрени с цветя.

Аз и той сме вплетени паяжинно

на тавана, за да се спуснем по полилей,

осветявал някога нашите лица. А муха се

 чува да кръжи неизбежно към

 своята кроена от паяка съдба.

Аз и той сме се събрали в мириса на

нафталин, впил се в старите дядови сака,

неизхвърлените ни полариоидни снимки

се усмихват в кутията пълна с

пожълтели неизпратени писма.

Аз и той сме минало, таено, незабравено,

към което винаги се връщаме.

Останали сме само в олющеното

на непребоядисаната

скърцаща врата.