12 янв. 2010 г., 13:59

Натуралистично

Поэзия » Юмористическая

1.1K 0 10

(или защо лятото е шарено)

Бял светът. Ама никъде черно!
И очите се хлъзгат по лед.
Като стих – чисто бял! – от модерен,
неразбран от живота поет.

Рекох бял и на покрива гарги
долетяха не знам откъде.
Дали Бог от катрана ги вади?
Или дяволът ги сере?

Край оградата гледам навън, че
някой хвърлил кори портокал.
Или просто е капало слънце?
Или някой в снега е пикал?

Ей тъй малко по малко по бялото,
кой боичка, кой драсне черта...
Та да видиш, приятелю, лятото –
шарения и красота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

е, този път чистосърдечно ме разсмя..
Райсън...ти си чудесен!

2010-01-18T14:10:02+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-01-13T09:46:34+02:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

То туй ни остана - гарги и портокали... Джоко навремето се кахъреше:"-На мене да ми откраднат!!! Цял камйон лемоне?!? " Сега ни ги предлагат с кауфландски кофи... Кеф си е при тебе! Зем.

2010-01-13T06:36:39+02:00
rarebird (Весислава Савова)

Райс, трудно е да се пише след теб. Когато чета хумористичната ти поезия си спомням за Скила, Аверкий, според когото най-скъпият смях е този, провокиран от няколко неща едновременно.

2010-01-13T01:35:52+02:00
rudin (Иван Христов)

Като стих и модерен, и древен
долетял, аз незнам откъде
и във сняг, и в терена затревен
ти ни пишеш добри стихове!

2010-01-12T23:26:46+02:00