12 янв. 2010 г., 13:59

Натуралистично 

  Поэзия » Юмористическая
916 0 10
(или защо лятото е шарено)

Бял светът. Ама никъде черно!
И очите се хлъзгат по лед.
Като стих – чисто бял! – от модерен,
неразбран от живота поет.

Рекох бял и на покрива гарги
долетяха не знам откъде.
Дали Бог от катрана ги вади?
Или дяволът ги сере?

Край оградата гледам навън, че
някой хвърлил кори портокал.
Или просто е капало слънце?
Или някой в снега е пикал?

Ей тъй малко по малко по бялото,
кой боичка, кой драсне черта...
Та да видиш, приятелю, лятото –
шарения и красота!

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • е, този път чистосърдечно ме разсмя..
    Райсън...ти си чудесен!
  • То туй ни остана - гарги и портокали... Джоко навремето се кахъреше:"-На мене да ми откраднат!!! Цял камйон лемоне?!? " Сега ни ги предлагат с кауфландски кофи... Кеф си е при тебе! Зем.
  • Райс, трудно е да се пише след теб. Когато чета хумористичната ти поезия си спомням за Скила, Аверкий, според когото най-скъпият смях е този, провокиран от няколко неща едновременно.
  • Като стих и модерен, и древен
    долетял, аз незнам откъде
    и във сняг, и в терена затревен
    ти ни пишеш добри стихове!
  • Е не може на дюс да изтрае
    нашта родна балканска душа.
    Някак скучни са черно и бяло
    Браво,Райсън - художник си, мамка му!
  • Съвсем директно
  • Усмихна ме, но ме и замисли...
    Поздрави
  • Райсън!
    Благодаря за настроението!

    Като стих – чисто бял! – от модерен,
    неразбран от живота поет.
Предложения
: ??:??