Jan 12, 2010, 1:59 PM

Натуралистично

1.1K 0 10
(или защо лятото е шарено)

Бял светът. Ама никъде черно!
И очите се хлъзгат по лед.
Като стих – чисто бял! – от модерен,
неразбран от живота поет.

Рекох бял и на покрива гарги
долетяха не знам откъде.
Дали Бог от катрана ги вади?
Или дяволът ги сере?

Край оградата гледам навън, че
някой хвърлил кори портокал.
Или просто е капало слънце?
Или някой в снега е пикал?

Ей тъй малко по малко по бялото,
кой боичка, кой драсне черта...
Та да видиш, приятелю, лятото –
шарения и красота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • е, този път чистосърдечно ме разсмя..
    Райсън...ти си чудесен!
  • То туй ни остана - гарги и портокали... Джоко навремето се кахъреше:"-На мене да ми откраднат!!! Цял камйон лемоне?!? " Сега ни ги предлагат с кауфландски кофи... Кеф си е при тебе! Зем.
  • Райс, трудно е да се пише след теб. Когато чета хумористичната ти поезия си спомням за Скила, Аверкий, според когото най-скъпият смях е този, провокиран от няколко неща едновременно.
  • Като стих и модерен, и древен
    долетял, аз незнам откъде
    и във сняг, и в терена затревен
    ти ни пишеш добри стихове!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....