Натуралистично
(или защо лятото е шарено)
Бял светът. Ама никъде черно!
И очите се хлъзгат по лед.
Като стих – чисто бял! – от модерен,
неразбран от живота поет.
Рекох бял и на покрива гарги
долетяха не знам откъде.
Дали Бог от катрана ги вади?
Или дяволът ги сере?
Край оградата гледам навън, че
някой хвърлил кори портокал.
Или просто е капало слънце?
Или някой в снега е пикал?
Ей тъй малко по малко по бялото,
кой боичка, кой драсне черта...
Та да видиш, приятелю, лятото –
шарения и красота!
Бял светът. Ама никъде черно!
И очите се хлъзгат по лед.
Като стих – чисто бял! – от модерен,
неразбран от живота поет.
Рекох бял и на покрива гарги
долетяха не знам откъде.
Дали Бог от катрана ги вади?
Или дяволът ги сере?
Край оградата гледам навън, че
някой хвърлил кори портокал.
Или просто е капало слънце?
Или някой в снега е пикал?
Ей тъй малко по малко по бялото,
кой боичка, кой драсне черта...
Та да видиш, приятелю, лятото –
шарения и красота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
