Натъжено море

Belisima9 (Белисима)
31 73

14 июл. 2012 г., 11:49

Поэзия

539 0 4

Поплаках си днес тайно, за морето,

а то не отрони нито сълза.

Помаха за сбогом с ръчичка детето,

обърна се, брегът запустя.

Замоли ме вятърът, тих и безшумен,

поискаха чайките малко храна,

а кеят - пустеещо дивен и шумен,

потърси в морето малка мечта.

Попита моряка, скитащ и вечен,

дали ще я срещне някъде там,

или все така да мечтае обречен,

ще търси я той - тихо и сам.

Отвърна ми слънцето - топло, изгарящо,

на облак в прегръдката спряло за миг...

"Морето мечта е - безкрайно, запазващо

и спомен, и огън, и детския вик."