Натюрморт с листо и душа
Отрони ме тъгата натежала.
Съдбата много дълго бе въртяла
в пространството последните въздишки.
Омръзна ѝ да бъде котка. Мишката
съм аз. (В една метафора се крия.)
Пръстта тъгата моя ще попие
и бавно ще превърне в жива пепел.
Снегът ще сложи белия си щемпел,
наивно скрил следите от горчилка.
Небето е единствената билка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
