Натюрморт с листо и душа
Отрони ме тъгата натежала.
Съдбата много дълго бе въртяла
в пространството последните въздишки.
Омръзна ѝ да бъде котка. Мишката
съм аз. (В една метафора се крия.)
Пръстта тъгата моя ще попие
и бавно ще превърне в жива пепел.
Снегът ще сложи белия си щемпел,
наивно скрил следите от горчилка.
Небето е единствената билка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
