18 нояб. 2007 г., 20:18

Научи ме

1.2K 0 10
Научи ме да чупя стъкло,
с треперещи пръсти да пръсвам съня си
на малки прашинки от бляскав брилянт.
Да превръщам мечтите си в бляскави рани,
блещукащи нощем на мен и над теб.
Научи ме да плача, без сълзи да имам,
капките влага на кръв да превръщам,
за да продължа да съществувам.
Научи ме да протягам ръце,
с молитва за милост от сенки безплътни
и прошка да искам от моите грехове.
Научи ме да бъда човек,
макар да не искам да бъда тъй мразен,
че някой ден своята плът сам да разкъсам.
Научи ме просто да същестувам сега,
като прашинка от твоето Аз
и вечно да искам свободен да бъда
от твоите мисли и чувства фалшиви.
Научи ме... как да умра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...