Научи ме
Научи ме да чупя стъкло,
с треперещи пръсти да пръсвам съня си
на малки прашинки от бляскав брилянт.
Да превръщам мечтите си в бляскави рани,
блещукащи нощем на мен и над теб.
Научи ме да плача, без сълзи да имам,
капките влага на кръв да превръщам,
за да продължа да съществувам.
Научи ме да протягам ръце,
с молитва за милост от сенки безплътни
и прошка да искам от моите грехове.
Научи ме да бъда човек,
макар да не искам да бъда тъй мразен,
че някой ден своята плът сам да разкъсам.
Научи ме просто да същестувам сега,
като прашинка от твоето Аз
и вечно да искам свободен да бъда
от твоите мисли и чувства фалшиви.
Научи ме... как да умра.
с треперещи пръсти да пръсвам съня си
на малки прашинки от бляскав брилянт.
Да превръщам мечтите си в бляскави рани,
блещукащи нощем на мен и над теб.
Научи ме да плача, без сълзи да имам,
капките влага на кръв да превръщам,
за да продължа да съществувам.
Научи ме да протягам ръце,
с молитва за милост от сенки безплътни
и прошка да искам от моите грехове.
Научи ме да бъда човек,
макар да не искам да бъда тъй мразен,
че някой ден своята плът сам да разкъсам.
Научи ме просто да същестувам сега,
като прашинка от твоето Аз
и вечно да искам свободен да бъда
от твоите мисли и чувства фалшиви.
Научи ме... как да умра.
© Йордан Попов All rights reserved.
