Научи ме
Научи ме вятъра да виждам,
да го гледам без съмнения,
и когато буря заприижда
да ми носи вдъхновения.
Научи ме с реката да говоря,
да изслушвам опита ѝ вечен,
без желание с нея да споря
да усетя пътя ѝ далечен.
Научи ме огън да разпалвам
и от това да съм щастлив,
пламъкът му да докосвам,
без да бъда предпазлив.
Научи ме земята да обичам
като единствена опора,
по нея като дете да тичам,
без да спирам, без умора.
В мига, когато ме научиш
незнанието как да утеша,
ти в замяна ще получиш
ключа за моята душа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослав Кръстев Все права защищены
